О, неразумни юруде, поради что се срамиш да пишеш на кирилица?

Ти пишеш ли на кирилица? В миналото човек можеше да си намери оправдание да пише на „шльокавица“, браузърите и операционните системи не се справяха особено добре с неизброимите кодировки, операционните системи поддържаха само БДС клавиатурна подредба, хората нямаха компютри вкъщи и работеха от разни клубове, където не винаги имаше инсталирана поддръжка за кирилица и т.н. и т.н. Само че мина време, и сега браузърите поддържат безброй кодировки (при мен има 8 за кирилица и още 3 Unicode), операционните системи имат по няколко варианта на клавиатурните подредби (поне два фонетични варианта освен остарелият БДС), а в случай, че компютъра на който работите ги няма инсталирани в Интернет можете да намерите поне 4-5 различни кирилизатора, които да ви свършат работа.

И все още писането на „шльокавица“ продължава. Донякъде мога да подмина това, в чат програмите като Skype, защото понякога хората ги „мързи“ да сменят кирилицата с латиница, когато се налага да пишат и на двете азбуки (мен не ме мързи чак толкова, пък моя мързел е пословичен). Но е непростимо, когато хората го правят в професионалната си комуникация. Допускам в едно писмо след текста на български да следва и текст на „шльокавица“, така като стигна до нея, знам, че съм прочел писмото, но не и обратното, което за съжаление ми се е случвало по-често.

След като вчера видях в едно уважавано от мен списание да се използва буквата й (и кратко), вместо ѝ (и ударено), днес не можах да се сдържа и пратих хаплив отговор на покана в LinkedIn, която беше написана на „шльокавица“. И докато замяната на ѝ с й говори за липса на техническа грамотност у авторът и небрежност от страна на редактора или коректора на статията и едва ли ще доведе до нещо повече от насмешка, то писането на покана в LinkedIn и то от човек, чиято работа е да създава контакти, говори за неуважение към родният език и може да доведе до игнорирането на поканата т.е. не свършване на работата.

Сигурно ви загубих времето, но просто съм много издразнен от факта, че все още има хора, които пишат на „шльокавица“, по какъвто и да било повод, в каквито и да било обстоятелства (ОК, не точно, „pomognete mi, kak da si pusna kirilicata“ и т.под. не ме дразнят, все пак не всеки знае как става).

Мога да пиша още по темата, но стига съм ви отегчавал.

Posted in Разни | Tagged , | Коментарите са изключени за О, неразумни юруде, поради что се срамиш да пишеш на кирилица?

11 Февруари 2012 – ден за протест срещу ACTA

11 Февруари 2012 ще бъде ден за протест срещу ACTA. Организират се протести в цяла Европа, пълен списък има на сайта на организацията Access. В България протести ще има в доста градове, както може да се види на сайта на събитието във Facebook. Разбира се има и Facebook група. Към настоящият момент над 52 хиляди са заявили, че ще присъстват и още над 14 хиляди казват, че „може би“ ще присъстват. Разбира се това са числата за цялата страна.

Протестът ще бъде мирен, но ще се раздават маски на „Anonymous“ (вероятно става дума за маски на Гай Фоукс, но нека простим невежеството на писалият текста на събитието). Организаторите предупреждават, че при искане от полицията, маските трябва да се свалят. Надявам се, че добрите им намерения няма да се извратят и протеста ще си остане мирен.

И накрая една малко тенденциозна инфографика:

Posted in Новини | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени за 11 Февруари 2012 – ден за протест срещу ACTA

Опитват се да контролират Интернет; След SOPA и PIPA идва ред на ACTA

Изглежда опитите за контрол и цензура над Интернет от страна на медийната мафия продължават.

Не писах нищо за SOPA и PIPA, тъй като те са си американска работа, не българска. Но когато България подписва, голямото им братче – ACTA – не мога да си замълча. Филмовата и звукозаписната индустрия се опитват от много години да наложат със сила бизнес моделът си, който очевидно е остарял и непригоден за работа в модерното общество. Ако бяха вложили всичките тези усилия за да измислят някакъв бизнес модел, подходящ за съвременното общество, сега сигурно щяха да правят повече пари от всякога. Не ме разбирайте погрешно, аз съм интелектуален работник, печеля като продавам авторските си права. В договорът ми с моя работодател това е уредено надълго и на широко. Не би ми било приятно, някой да краде софтуерът който пиша, но и не искам да ограничавам свободата на всички за да ги принудя да го купят. Защото когато човек има някаква нужда, той намира начин да я задоволи. Ако има нужда да ползва моя софтуер, а няма парите, ще го открадне, ако започне да печели от него, вероятно ще си го купи (това последното, поне в нашата страна, е все още в сферата на пожелателното, но е въпрос на време мисленето на хората да се промени). В противен случай сме се запътили към обществен модел взет от Северна Корея – където пращат хората в трудови лагери, защото не са достатъчно натъжени от смъртта на държавният си ръководител.

Всички тези законопроекти въвеждат концепцията „без вина, виновен“. По един или друг начин на посредниците в обмена на информацията се вменяват неприсъщи отговорности, за които те могат да бъдат санкционирани. Доставчиците на Интернет, собствениците на сайтове и доставчиците на най-различни услуги в Интернет ще трябва да инсталират технически мерки за да спазят задълженията, които им се приписват от тези закони, в противен случай те самите могат да са обект на съдебни преследвания и санкции. А веднъж поставени, техническите средства могат да се ползват както за добро, така и за зло. Тук говорим за софтуер и хардуер, който е принципно еднакъв с този използван от Китай и други не-демократични държави за да цензурират Интернет пространството си.

Въвеждането на тези закони ще доведе до косвено нарушаване на основни човешки права и свободи. За да не станат обект на съдебни преследвания доставчиците на услуги и собствениците на сайтове, ще се принудят да действат предварително по всяко оплакване за нарушаване на авторските права, дошло от всеки източник. Тъй като те не са орган компетентен да определи дали даден материал представлява нарушение на авторските права, т.е. излиза извън рамките на приетото за цитат, този орган е съдът, те ще бъдат принудени да приемат всяко такова искане като истина, за да не бъдат съдете те самите. Това ще наруши презумпцията за невинност. Много лесно, ще е и отнемането на свободата на словото. Достатъчно ще е някой да се оплаче, че в даден материал се съдържат нарушения на авторските права. Представете си какво ще стане, ако съперничещите си политически партии, започнат да си блокират сайтовете, въз основа на, да речем, коментари във форумите си. Достатъчно ще е някой провокатор да публикува връзка към музикален клип или текст на песен, за да бъде затворен някой сайт.

И така, какво точно е ACTA, разшифрован акронимът гласи Anti-Counterfeiting Trade Agreement или преведено на български Търговско споразумение против фалшификациите. Ако се питате какво общо имат фалшификациите, примерно на пари, с Интернет, аз не мога да ви дам отговор. Явно филмовата и звукозаписната индустрия виждат незаконното копиране на филм или музика като фалшификация. Видеото по-долу обяснява, между другите неща, и защо незаконното копиране на филми и музика не е фалшификация. Видеото е на английски, но ето и инструкции за пускане на български субтитри.

ACTA е разработена в изключително голяма секретност, по-голяма дори от тази при SOPA и PIPA. Това е международно споразумение, което е разработено без консултации с правителствата на държавите, които го подписват или най-малкото тези консултации са били изключително тайни. Липсва каквото ѝ да било обществено обсъждане. Но е видно, че корпорациите занимаващи се с аудио и видео публикации са помагали в неговото разработване.

Един от сайтовете водещи кампания против ACTA включва в информационният си email следното:

Подтискащо стриктните регулации, могат да означават, че хората навсякъде са наказвани за елементарни действия като споделяне на статия от вестник или качване на видео от купон, на който е пускана музика защитена от авторски права. Продавано като търговско споразумение – ACTA – може да забрани живото-спасяващи общодостъпни медикаменти и да заплаши достъпа на местните фермери до семената, от които се нуждаят. И удивително, ACTA котитет ще има карт бланш да променя собствените си правила и санкции, без демократична критика.

Време е да се опълчим на алчните корпорации и в Европа. Време е да им покажем, че те са тези, които трябва да се променят, а не ние.

Ето две online подписки, в които можете да се подпишете против ACTA:

https://www.accessnow.org/acta – до днес в нея се бяха подписали над 250 000 души

http://www.avaaz.org/en/eu_save_the_internet/?tta – а тази подписка беше подписана от над 900 000 човека.

Още информация можете да намерите:

Статията на Forbes – If You Thought SOPA Was Bad, Just Wait Until You Meet ACTA (и в автоматичен превод Ако си мислехте, че SAPA е зло, само почакайте докато срещнете ACTA)

ACTA vs. SOPA: Five Reasons ACTA is Scarier Threat to Internet Freedom (и в автоматичен превод ACTA срещу SOPA: Пет причина ACTA да е по-страшна за Интернет свободата)

What’s Wrong With ACTA (и в автоматичен превод Какво не е наред с ACTA)

The secret treaty: Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) and Its Impact on Access to Medicines (и в автоматичен превод Тайното споразумение: „Търговско споразумение против фалшификациите“ и неговият ефект върху достъпа до лекарства)

Posted in Новини | Tagged , , , , , | Коментарите са изключени за Опитват се да контролират Интернет; След SOPA и PIPA идва ред на ACTA

Как да пуснем автоматични субтитри в Youtube

От известно време в Youtube има функция за автоматични субтитри, чрез разпознаване на глас. Тези автоматични субтитри могат да се пускат същи така автоматично през автоматичният преводач на Google. Ето как става това:

  1. Натисните бутона „сс“ намиращ се на лентата с инструментите. От появилото се меню изберете опцията „Transcribe Audiobeta„;
  2. Появилият се прозорец ви обяснява, че това е експериментална технология за разпознаване на глас. Просто натиснете OK;
  3. И така имаме транскрипция на аудиото;
  4. Отново от бутона „сс“, изберете „Translate Captionsbeta„;
  5. В появилият се прозорец цъкнете върху текста „Afrikaans – Afrikaans“, за да се появи списъкът с езиците. Изберете си „Bulgarian – Български“ (или някой друг език) и натиснете ОК;
  6. И voilà, имаме текст на аудиото преведен на български. Вярно преводът не е добър, но е по-добре от нищо.

Галерията по-долу съдържа разказа в картинки, с указателни стрелки:

Posted in Мрежата | Tagged , | Коментарите са изключени за Как да пуснем автоматични субтитри в Youtube

Как да слушаме онлайн радио?

Обикновено отговора на въпроса е елементарен: Прибираме се в къщи, пускаме любимият мултимедиен плеър (в моя случай VLC), избираме си потока на любимото радио и цъкаме бутона play.

Да ама не. Тази година, като се пробрах в къщи изпълнението на гореописаните действия не доведе до слушане на споменатото любимо радио (в случая Z-Rock), а само до слушане на тишина. Не че имам нещо против тишината, но предпочитам да слушам радио.

След известно чакане (редовно ми се случва потокът да изчезне) решавам да посетя сайта на радиото, да не би пък да са сменили адреса на потока. На началната страница има голяма картинка „слушай on-line“, цъкам на нея и … изненада. Вместо старата страница с връзки към двата потока (ниско и висока качество) има само някакъв плеър с два бутона и един плъзгач.

Е плеъра работи, но аз не искам да слушам радио през браузъра, липсва ми контрола на звука, който моят плеър има. Не знам на кой и…т му е хрумнало, че онлайн радио значи плеър в браузъра, но мен това определено не ме кефи. За това решавам да разконспирирам адреса на потока и да си го слушам по начина, по който ме кефи.

Въпросната страничка можете да намерите на следният адрес http://ng.btv.bg/zrockplayer/index.php.

И така първата ми работа е да цъкна с десен бутон, и да видя какво има в контекстното меню. Без особена изненада виждам flash контекстно меню. В менюто няма нищо кой знае какво, можем да научим името на плеъра (FFMp3) и версията му (0.4.0). Не че ни трябват за нещо, но ако се интересуваме.

Втората ни работа, е да видим HTML кода, с който се вмъква flash-а. Моят личен избор за това е Firebug, но в конкретният случай и простото гледане на кода през вградените в браузъра инструменти ще свърши работа – страницата съдържа съвсем малко код. И ето какво откриваме за кода на flash плеъра:

<object width="180" height="60">

<param value="http://ng.btv.bg/zrockplayer/ffmp3-config.swf" name="movie">
<param value="url=http://live.btvradio.bg/z-rock.mp3&amp;lang=en&amp;codec=mp3&amp;volume=20&amp;traking=true&amp;jsevents=false&amp;skin=http://ng.btv.bg/radioplayer/ffmp3-mcclean.xml&amp;title=Z Rock" name="flashvars">

<param value="transparent" name="wmode">

<param value="always" name="allowscriptaccess">

<param value="noscale" name="scale">

<embed width="180" height="60" type="application/x-shockwave-flash" allowscriptaccess="always" bgcolor="#000000" wmode="window" scale="noscale" flashvars="url=http://live.btvradio.bg/z-rock.mp3&amp;lang=en&amp;codec=mp3&amp;volume=20&amp;traking=true&amp;jsevents=false&amp;skin=http://ng.btv.bg/radioplayer/ffmp3-mcclean.xml&amp;title=Z Rock" src="http://ng.btv.bg/radioplayer/ffmp3-config.swf">
</object>

Бързо забелязваме на ред 4 следният фрагмент url=http://live.btvradio.bg/z-rock.mp3. И така разбираме, че новото URL за онлайн потока на радио Z-Rock е http://live.btvradio.bg/z-rock.mp3.

Posted in Разни | Tagged | 2 коментара